ОПРЕДЕЛЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ
Свръхсетивни възприятия:
Биолокация, диагностика, телепатия, ясновидство и др.
Дистанционни безконтактни въздействия:
Въздействия върху жива материя:
Хора, животни, растения, клетъчни култури и т.н.
Въздействия върху нежива материя:
Физикохимични въздействия, телекинеза, пирокинеза, левитация и др.
СВРЪХСЕТИВНИ ВЪЗПРИЯТИЯ
Под свръхсетивни възприятия се разбира способността на някои хора без помощта на петте си сетива да получават информация от околната среда, която отговаря до голяма степен на обективната действителност. Тези възприятия се разделят в няколко групи - биолокация, диагностика, телепатия, ясновидство и др.
Биолокацията е способността на някои екстрасенси да откриват местонахождението на различни материални обекти, намиращи се извън зоната на полезрението им. За целта операторите по биолокация използват някои елементарни механични пособия, които им служат за индикатори при биолокационните проучвания. Това са така наречените багети и махала. Те реагират с указващи движения в ръцете на екстрасенса и му помагат да се насочи към местонахождението на търсения обект или му дават някаква друга логическа информация.
Багетата обикновено представлява метална или дървена пръчка с формата на чатал. Операторът я хваща с двете си ръце с дланите нагоре и се стреми да я държи изправена напред в хоризонтално положение. Така тя се намира в неравновесно състояние и най-малките незабележими потрепвания на мускулните влакна на ръцете могат да я отклонят нагоре или надолу. Съществуват най-различни модели багети, но общото при всички е държането им в неравновесно положение от ръцете на екстрасенса и лесното им задвижване в дадена посока при най-малкото незабележимо и неосъзнато трепване от негова страна. На същия принцип работи и махалото. То представлява някаква тежест, висяща на конец, който операторът държи в ръка. От леки мускулни потрепвания тежестта започва да се клати в дадена посока или пък започва да кръжи вляво или вдясно. Именно тези движения на махалото или багетата наричаме указващи, защото чрез тях операторът се ориентира в пространството или получава отговори на поставени от него въпроси.
Ето как протича една примерна операция: Операторът се настройва да търси даден обект. Той трябва да знае ясно и конкретно какво ще търси. След това прави мислена уговорка с подсъзнанието си какво да бъде указващото движение на багетата или махалото. Например, ако вървейки по терена, премине над подпочвена вода, багетата да се отклони надолу. След това започва обхождането на терена. Екстрасенсът държи пръчката пред себе си и крачи с ясното съзнание, че когато застане над подпочвен водоем, багетата му трябва да реагира по посочения начин.
Освен вода могат да се откриват най-различни полезни изкопаеми (нефт, газ, руда), подземни кухини, археологически обекти и различни други заровени предмети. Възможностите за търсене не се изчерпват само със земните недра. Опитните оператори по биолокация могат да откриват местоположението на различни скрити предмети или изчезнали хора.
Принципът на търсене при обхождането на определен терен може да прилича на играта “топло-студено”. Когато операторът се насочва към вярната посока, багетата му реагира с дадено указващо движение, което се усилва с приближаването към търсения обект или отслабва с отдалечаването от него.
Някои екстрасенси могат да се ориентират и върху план на дадена сграда или топографска карта на местността. Принципът на търсене много прилича на радиозасичането. От две различни места върху картата или плана се определя посоката на търсения обект. По тези направления се теглят две прави линии и мястото на пресичането им показва местонахождението на обекта.
Друго приложение на биолокацията е определяне на дадени качества на материални или биологични обекти. Например могат да се откриват скрити дефекти на кабели или тръбопроводи. А също така да се прави медицинска диагностика. Въобще може да се търси всякаква информация.
Методите на търсене на пръв поглед са коренно различни. Но макар самите екстрасенси не винаги да го осъзнават при всички случаи важи един общ принцип - уговорка с подсъзнанието за появата на дадена физическа индикация при налучкването на търсената информация. Индикаторът (багетата или махалото) е винаги физически свързан с тялото на екстрасенса и отговорът му се влияе от неосъзнати мускулни движения. Някои екстрасенси нямат нужда от механични индикиращи пособия. За тази цел те могат да използват например езика си, като правят мислената уговорка с условието при налучкване на определена информация той да прилепне към небцето им. Други пък имат изключително богат инструментариум за търсене на цифрови данни. Съществуват най-различни линеали, транспортири, циферблати и таблици. С тях се работи на следния принцип: с едната си ръка екстрасенсът посочва различни стойности по някаква градуирана повърхност, а с другата - държи махало или багета. Преди операцията той се концентрира върху търсената информация. Тя може да бъде определяне на някаква цифрова характеристика на даден обект. Например измерване на кръвното налягане на определен пациент. Екстрасенсът прави мислена уговорка със следните условия: когато ръката му посочи върху нарисуваната скала долната стойност на кръвното налягане на пациента, махалото да се завърти надясно, а когато посочи горната стойност, махалото да се завърти наляво. Уговорките могат да бъдат най-различни, но винаги преследват една цел - по някакъв недвусмислен начин да се разбере кога операторът налучква верните стойности.
Тази логическа схема се прилага при всички случаи на биолокационни проучвания - чрез осъзнато систематично търсене операторът се опитва да налучка отговора на даден въпрос като показва последователно (на подсъзнанието си) всички възможни отговори или дадена част от тях. Това се прави при изрично уговорено условие (с подсъзнанието), което гласи - при посочване (налучкване) на верния отговор индикаторът (багетата) да реагира по определен недвусмислен начин. Тоест могат да се поставят всякакви въпроси, чиито удовлетворителен отговор да бъдe да или не.
Могат да се правят и много по-сложни уговорки с много повече условия. Например: “Когато застана по посока на течението на подпочвените води, багетата да се вдига нагоре, а когато застана срещу течението им, багетата да се накланя надолу.” Или пък да се решават логически задачи с повече от едно решение, като се посочва (налучква) дадена група от възможни отговори. Но независимо от сложността на задачата и броя на условията в основата си биолокацията е допитване до подсъзнанието и получаване на отговор с да или не (вярно - невярно). Отговорът се предава чрез двоичен код - нула и единица. Операторът прави някакво съждение и желае да разбере дали то е вярно или не е вярно.
Диагностиката на медицински заболявания принципно не се различава от биолокационните проучвания. Обследвайки от разстояние организма на пациента, екстрасенсът получава специфични дактилни усещания и някои други субективни физически и психически възприятия, чрез които съди за наличието на различни патологии и увреждания в организма. Най-популярната методика за такава диагностика се базира на дактилните усещания на дланите и пръстите на оператора-екстрасенс. Той обхожда с ръце тялото на пациента от няколко сантиметра разстояние. Над болните места обикновено получава специфични усещания като изтръпване на ръцете, топли или студени вълни и т. н. Видът на усещанията не е толкова важен, колкото мислената уговорка (често пъти съвсем несъзнателна), от която зависи как да се тълкуват тези възприятия. Или по-точно - при кои случаи какви усещания да се очакват. Например, ако ръката застане над болно място да се почувства изтръпване на пръститe, ако заболяването е злокачествено да се почувства изстудяване на дланите, а ако е доброкачествено - затопляне.
Принципът не се отличава от биолокацията, защото и тук имаме уговорка с подсъзнанието за някакви индикации за истинността на предполагаеми твърдения. Само че механичният индикатор (багетата и махалото) е заменен с много по-богат арсенал от възприятия. Някои екстрасенси използват за индикатор не само ръцете си, но и цялото си тяло. Те се прехвърлят мислено в тялото на болния и си представят, че трябва да ги заболи на същото място, където е заболяването на пациента. Така, използвайки тялото си за нещо като опитен полигон, екстрасенсите преценяват кой орган или коя система е причинила примерно високата температура или друго неразположение на болния.
Освен в непосредствена близост до изследвания човек със същия успех някои екстрасенси могат да поставят диагнози и от хиляди километри разстояние. Те си представят тялото на болния, поставят го мислено пред себе си и обследват въображаемия обект с ръце, така както биха правили и с действителния пациент. Разстоянието между екстрасенса и обекта на изследване не е от значение. Видът на изследвания организъм също е без значение - човек, животно или растение. Резултатите от проучванията, зависят много и от познанията на екстрасенса в съответната област. Но те му служат единствено за правилно съставяне на условието (мислената уговорка с подсъзнанието), а не за съзнателни логически умозаключения.
Медицинска диагностика на хора и животни може да се прави и чрез класически биолокационни методи. Тя има три основни направления - откриване на вида на заболяването, определяне на неговото местоположение в организма и търсене на причините за появяването му. В първия случай операторите изброяват всички предполагаеми заболявания и очакват от своя индикиращ инструмент да ги насочи към вярната следа. При редица заболявания (например тумори) е много важно да се знае къде точно се намират в организма. Някои оператори прибягват до анатомични атласи за откриване на тяхното местонахождение. Други пък обследват тялото на самия пациент и налучкват болното място. Чрез биолокация може да бъде открита и етимологията на дадено заболяване (причината за възникването му).
Телепатия се нарича способността на някои екстрасенси да четат мислите на други хора. А, ако двама души притежават такива способности, те могат да комуникират помежду си от произволно разстояние. Освен четене може да има и внушаване на мисли. Тоест даден екстрасенс-телепат може да изпрати мислено послание до друг човек, който не е телепат, но се поддава на такива въздействия. Съвършената телепатична връзка е нещо като биологичен мобифон.
Ясновидството е най-висшата форма на свръхсетивно възприятие. Ясновидецът може да получава зрителна, слухова и друга осезателна информация, която до голяма степен да отговаря на обективни реалности. Той може да вижда в съзнанието си картини и гледки от произволни части на света. Също така може мислено да наблюдава неща, които не биха могли да се видят с просто око, като например разрез на земните пластове или ядрото на атома. Тоест има възможност за получаване на произволна информация от околната среда, която може да се представи във вид на визуални изображения. Освен подобни зрителни халюцинации, някои ясновидци получават и слухови, дактилни, топлинни, обонятелни, вкусови и други осезателни възприятия. Към тях можем да прибавим дори и емоционални преживявания като страх, тъга, радост, еуфория, потиснатост. Тоест, достъпни са всички възможни форми за получаване на съзнателна информация. Разбира се, не всички ясновидци притежават пълния комплект от изброените способности. Някои имат само зрителни възприятия, други получават само слухови халюцинации (наричат ги яснослушащи) - чуват гласове, които им описват дадена информация. Трети могат да долавят миризми от произволно отдалечени обекти. Например, когато видят снимка на непознато цвете, могат да си представят как мирише, без никога да са имали физически контакт с него.
Различните екстрасенси могат да получават най-разнообразна свръхсетивна информация, което само по себе си не ги причислява към групата на ясновидците (под ясновидство се имат предвид най-вече зрителни възприятия). Но ясновидството в най-висшата си форма е сбор от всички видове свръхсетивни възприятия. Най-добрите ясновидци притежават почти всички такива качества.
Ясновидците могат да получават информация от настоящето, информация за минали събития и да правят прогнози за бъдещи събития.
За да приключим с описанието на свръхсетивните възприятия, ще трябва да отделя малко място и на някои странни явления, които имат по-скоро връзка с психиатрията, отколкото с нашата проблематика, но така или иначе не можем да ги подминем. Става дума за така наречените контактьори - хора, които твърдят, че осъществяват телепатични или други свръхсетивни контакти с други форми на разум. “Говоренето” с “духове” на умрели, полтъргайсти, ангели, богове и други мистични сили или извънземни създания е доста популярно занимание. Обикновено се практикува от чисти шарлатани или психически неуравновесени личности. Но има и доста съвсем нормални хора, които искрено вярват, че осъществяват свръхсетивни контакти с други същества. Отделни екстрасенси с доказани свръхсетивни способности в други области твърдят, че контактуват с някакви разумни сили. Понякога като резултат от подобен “контакт” може да се получи правдоподобна информация, която впоследствие да се окаже вярна. Това, разбира се, не доказва тезата, че въпросният екстрасенс е провел действителен разговор с друг разум, а само потвърждава факта, че е получена достоверна информация. Защото със същия успех тя би могла да бъде открита и с някой от другите свръхсетивни способи - например неосъзнато ясновидство.
БЕЗКОНТАКТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Някои екстрасенси притежават способността да влияят върху различни физически, химически, биологически и други параметри и свойства на материята. Това може да става без осъществяване на физически контакт между оператора-екстрасенс и обекта на въздействие. Разстоянието между тях може да варира в много широки граници - от непосредствена близост до хиляди километри. На такова въздействие се поддава както живата, така и неживата материя.
Въздействие върху биологични обекти - хора, животни, растения, клетъчни култури и др.
Лечебното въздействие върху хора. Методиката на работа на лечителите обикновено се състои в правене на странни вълнообразни движения около главата и тялото на пациента. Това е така наречения безконтактен масаж. Щироко разпространено е погрешното схващане, че около хората съществува някаква безплътна аура или биополе, което екстрасенсите усещаали и обработвали. Заради това методът често е наричан неправилно лечение с "биополе" или с "биоенергия".
Освен използването на безконтактен масаж, някои лечители прибягват и до класически контактни масажи.
Друга разновидно на този метод е полагането на ръка. Лечителят докосва за кратко време пациента, като полага дланта си на главата му, върху болното място или на друга част от тялото. Това трае съвсем кратко време - от няколко секунди до две-три минути.
Най-добрите екстрасенси владеят метода на лечение с мисъл. Екстрасенсът не прави никакви видими манипулации, а мислено пожелава болният да оздравее. Това е нещо като мислената уговорка при биолокацията. Общото при всички тези лечебни методи е съзнателното желание на екстрасенса да излекува пациента. Независимо какви видими манипулации (или по-скоро ритуални движения) извършва лечителят, той винаги ги прави с ясно осъзнатата мисъл да помогне на болния.
Освен в непосредствена близост до пациента, някои екстрасенси постигат абсолютно същия лечебен ефект и от огромно разстояние от порядъка на десетки, стотици или хиляди километри. Понякога такова дистанционно въздействие е известно като лечение "по телефона", защото за връзка между пациента и екстрасенса обикновено се използва телефона линия. Но това не е задължително. Пациентът може дори да не знае, че в момента му се провежда сеанс.
Има случаи на индиректно въздействие чрез “посредничеството” на някакъв материал (носител). Екстрасенсът “обработва” въпросния материал, обикновено храна или вода, който служи за лекарство на пациента. Обработката се извършва с познатите движения от безконтактния масаж (наречени пасове) или с ръкополагане. А може да става и само с мисъл. Операторът мислено пожелава въпросният материал да придобие лечебни качества. Не се знае обаче дали действително той става носител на лечебно въздействие или самата мисъл на екстрасенса е причина за оздравяването на пациента.
Могат да се опишат още най-различни методики на лечебно въздействие, но основното при всички е мисленото желание на екстрасенса да въздейства по определен начин на пациента. Лечението не е единственото проявление на тези способности. Със същия успех може да бъде причинено страдание, заболяване или дори смърт. Чрез мисълта могат да бъдат упражнявани широк спектър физически и психически въздействия върху живите организми.
Въздействието върху растения, животни и клетъчни култури не се различава принципно от това при хората. Екстрасенсите прибягват до същите процедури - извършване на някакъв съзнателен акт (независимо как ще изглежда) с ясната мисъл, че трябва да се постигне определена цел - въздействие върху конкретен биологичен обект.
На такова въздействие се поддават практически всякакви биологични обекти - дори клетъчни култури. С еднакъв успех могат да се лекуват хора, растения и животни. Или пък да се подлагат на други въздействия.
Въздействието върху нежива материя също е вазможно. То по-рядко срещано занимание, защото няма популярни практически приложения. Екстрасенсите могат да променят стойностите на PH на средата на течности. За целта те използват прибилзително същите методики, както при безконтактно въздействие върху живите форми. Извършват определен ритуал (най-често пасове с ръце) с ясно осъзнатата мисъл да променят PH или някакъв друг параметър. Правени са и експерименти за промяна на температурата на вода и дори на промяна на точка на топене на метал. Известни са най-различни физикохимични безконтактни въздействия на хора върху материални обекти. При опитните екстрасенси разстоянието е практически без значение. Еднакви резултати се постигнат както в непосредствена близост до обекта, така и от хиляди километри.
Телекинезата е способност на някои хора да движат предмети от разстояние. Обикновено става дума за леки вещи, които операторът може да накара да се търкалят или плъзгат по плоска хоризонтална повърхност или пък да висят или плуват във въздуха като в безтегловност. Описани са и случаи на преместване на значителни тежести от едно място на друго, без да бъдат докосвани.
Левитация е способността на някои хора да повдигат тялото си във въздуха, преодолявайки земната гравитация. Принципно това прилича на телекинезата, само че екстрасенсът повдига не други предмети, а собственото си тяло. За съжаление не разполагаме с информация от достатъчно достоверни източници по тозивъпрос и не знаем дали феноменът е реален или става дума за мистификация.
Пирокинеза е способността на екстрасенси да палят огън от разстояние. Тя също е слабо изучен феномен и не може да се твърди със сигурност дали съществува реално. Но след като експериментално е доказана възможността за променяне на някои физико-химични параметри на определени вещества, то бихме могли да допуснем, че подобни промени при някои летливи субстанции биха могли да доведат и до спонтанно самозапалване.
Възможностите за дистанционно безконтактно въздействие на оператори-екстрасенси върху материални и биологични обекти далеч не се изчерпват с изброените дотук неща. Но липсата на достатъчно достоверни изпотчници на информация (като лабораторни научни експерименти например) ни пречи да продължим с точната им класификация.